Тематично
„ ЗАБРАВЕНИТЕ КЪТЧЕТА ОТ МИНАЛОТО / АРХИТЕКТУРАТА НА НАШИТЕ ДЕДИ „
Избраните и представени творби са част от поредица албуми и сборници с картини, посветени на възрожденската българска архитектура, запазена и оцеляла през разрухата на времето и нехайството на новото общество. В органичната тъкан на природата ни няма място за схематизъм, прави ъгли или ортогонално мислене. Време е да се откажем от закоравелия ни начин на студеното, абстрактното и пристрастно светоусещане както в областта на архитектурата и изкуствата, така и в нормалния живот. Забравените кътчета от миналото наредени далеч в края на периферното ни зрение, ни дават все още надеждата да прогледнем и да оценим качествата, знанието и мъдростта на тези, които възродиха духа ни и го съхраниха за бъдещите поколения. С този тематичен подбор от скици и рисунки аз прекланям глава пред тях и се връщам мислено в годините назад за да се опитам да пресъздам спомените си и да ги предам в достоен вид на нарастващото поколение и на нашите деца.
Рибарица, април 2021 г.
Споделени мисли
Китните възрожденски градчета и селца, тесните калдъръмени улички, кънтящи от тропота на преминаващи каруци и добитък, каменните дувари, прегърнали светнали от слънцето зелени и романтични дворове, сред които гордо се изправят знатни бели къщи с дървени чардаци и решетъчни кьошкове – това е картината запечатана в съзнанието ми от детските години. Дълго време тези образи бяха изчезнали от съзнанието ми, изместени от стремежа към материалното развитие и професионален просперитет. В живота на хората идва обаче момент на самоосъзнаване и самопреценка и те си дават равносметка за неговия смисъл и качество на преживяното. Дойде време и аз да си спомня за тези прекрасни кътчета на българщината, забравени от хората и от напредъка на обществото. Колко тъжно е да посетиш днес тези перли на строителния гений, кипящи някога от живот, изпълнени със смях и детска глъч и ухание на цъфтящи люляци и салкъми и да се сблъскаш с празнотата и безпътието на съвременната действителност. Видни са навсякъде белезите на днешното време, пусти улички, затворени порти и кепенци облепени с некролози, разрушени и срутени дувари и къщи, тягостна и подтискаща тишина, безверие. Тази мрачна даденост възбунтува в мен чувството на засегната справедливост и разпали старите ми спомени от детството и щастливите мигове, прекарани сред хората. Иска ми се да споделя това чувство на болка и безпомощност и ако мога да компенсирам с моите скромни възможности съществуващото безправие, като създам една тематична серия и сбирка от архитектурни скици и рисунки, запечатали моята любов, загриженост и преклонение пред забравените кътчета от миналото. Аз открих отново красотата, естетическото величие на строителния гений и същевременно скромността и моралното благоприличие в живота и в бита на нашите предшественици. При динамиката на днешното време и при разрастващата се комерсиална нагласа на нашето общество, посочените горе качества и достойнства остават едва ли не на заден план. Жалко е, че забравихме да се учим от заветите и опита на нашите деди. Забравихме да обърнем глави назад, за да проследим извървяния път и да направим равносметка на стореното от нас.
Рибарица, април 2021 г.